С П О М Е Н

[L Z 1 D J]

Случайно срещнахме се в парка. Не бях подготвен за това.
Очите ми се насълзиха. Срещнах отново Л Ю Б О В Т А .
----------...----------
Объркано щастлив, смутен, позабравения образ запали
след толкова години тлеещото въгленче у мен.
----------...----------
Не можех да повярвам сън ли бе или мечта.
Отново заговорих несвързани слова.
----------...----------
У В И животът беше казал тежката си дума.
Ти не заслужаваше това.
----------...----------
Не смеех да ти се обадя, чувствата ти да не накърня.
Беше пак такава плаха, но със слънчева душа.
----------...----------
Набързо тридесет години тревожно върнах назад.
Ти беше щастлива, ала аз не успях.
----------...----------
Сърце ми подсказа със нежният си зов
иди, потърси, намери първата несбъдната Л Ю Б О В !
----------...----------
Редовно си спомнях за тебе след всеки мой неуспех.
Мечтаех, отново мечтаех. Това бе моя малък утех.
----------...----------
Не исках, не можех да повярвам, че се случи така.
Съдбата жестока бих смачал с крака.
----------...----------
Животът ми бързо премина като бурна, мътна река.
Опомних се ... късно! Защо се случи това?
----------...----------
Защо не пророних тогава две топли, нежни слова?
Б О Г ме наказа жестоко да тегля тази тежка съдба.
----------...----------
Искам често да те виждам. Сърцето мое ти плени.
С добротата във душата и усмихнатите ти очи!
----------...----------
Прегръдките ти топли обожавам. След среща с теб се обновявам
ОБИЧАМ те, това го знай. Ще пазя нашата Л Ю Б О В до край !


L Z 1 D J

[KIRO 1fj]

Най ми хареса първата половина на последното двустишие: "Прегръдките ти топли обожавам. След среща с теб се обновявам". Това говори ако не за пълен, то поне за частичен хепиенд. Припомних си,УВИ, с недостойна, греховна цел избледнелите образи на некои любови, гаджета по нашему (те са си живи и здрави и сега, слагат туршия и не им пука на дънните платки). Ама като си припомних и че съм зле с парите, тези благородни, романтични образи бяха отмити от киселинния дъжд на реалността. Все пак като радиолюбител кат. 1, не трябва да се огъвам при първата трудност. Ето защо: 1) Спестяване на пари за виагра. 2) Покупка на този рисков фармацевтичен продукт. 3) Определяне на среща на некое бившо гадже и в подходящ момент цитиране на споменатата първа половина на последното двустишие, като скромно кажа на любимата, че автор на римите съм аз. 4) И т. н.

[lz1d]

Здрасти Кире, Този спомен е посветен на сегашната ми съпруга, която ми беше наистина първа любов, намирайки я съвсем случайно преди 7 години. 73 LZ1DJ

[KIRIL FJ]

Здравей, драги приятелю,
Приеми за теб и семейството ти моите почитания. Аз все се опитвам да внеса поне малко хумор (или поне да не разплача читателя), и така изглежда ще бъде до неизбежния край, така че се надявам да ми простиш зевзешкия тон. Повечето пъти се получава тежък, казармен хумор. И това при положение, че съм служил (както знаеш) в Града на липите (и поетите), а камо ли ако бях служил в Грудово или Звездец. Ами ако бях граничар в някоя високопланинска застава? Тогава направо щях (без лирични отклонения) да отпочна своето срамежливо обяснение към любимата с "Hende hoch!" (навремето повече немски се говореше; тоя, който знаеше или дори само учеше английски, ставаше подозрителен. Имам пример от реалния живот, но не му е тук мястото.) И така, въпреки някои трудности, 73 И GB във вторник вечерта. Я да опитам римувано:
В точен и уречен час,
на Round Table ходя аз.
Там Дими, нашият патрон,
пак ще звучи с бронхитен тон.
Но без да взема мерки той,
tone will be good
самим собой.
Киро ЕфДжея