....,че децата ако надничат зад нас ще ни се смеят!
УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ БУКВИ
Главни букви се пишат в следните случаи:
1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие (или след тире).
2. В собствени имена:
2.1. В имена на лица, в презимена и в прякори,
2.2. В имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици,
2.3. В думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи,
2.4. В имена на небесни тела като астрономически понятия,
2.5. В названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми;
Забележки:
1) Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи (т. 2 и 5) се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.
2) Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.
3) Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.
2.6. С главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията;
Забележка: Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.
2.7. Титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор;
3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:
3.1. В притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества;
3.2. Относителни прилагателни на –ски (-шки), обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна;
4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.
СЛЯТО И ПОЛУСЛЯТО ПИСАНЕ НА ДУМИ И ФОРМИ
1. Полуслято (с чертица между компонентите) се пишат сложни думи, чиито основи са в равноправно отношение (между тях може да се вмъкне съюзът и).
* аудио-визуален (аудио и визуален);
* черно-бял (черен и бял);
* горе-долу (горе и долу);
* тук-там (тук и там).
2. Частиците по и най се пишат полуслято с прилагателните.
*по-силен;
*най-много.
ПРЕНАСЯНЕ НА СРИЧКИ
Едносрични думи не се пренасят. При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички. В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода. Пренасянето става по следните практически правила:
1. Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.
2. От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: рав-нина и ра-внина, друже-ство и дружест-во.
3. Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.
4. Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.
5. Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.
6. Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие (не на-дмощие), по-хвала (не пох-вала).
7. Две гласни в средата на думата или се разделят, или и двете остават на горния ред: ави-ация или авиа-ция, организаци-онен или организацио-нен.
8. Буквата ь не се отделя от предходната съгласна: шо-фьор Не може: шоф-ьор.
ПРАВОПИС НА СЪКРАЩЕНИЯТА
1. След повечето съкращения се пише точка: гр. (= град); с. (= село); вж. (= виж).
2. При някои съкращения се използва чертица между буквите: г-н (= господин); у-ще (= училище); д-р (= доктор).
3. При съкращаване на наименованията на мерните единици точка не се пише: км – километър; м – метър; см — сантиметър; мм – милиметър; т – тон; кг – килограм; г – грам; мг – милиграм; ч — час; мин – минута; дка – декар; л – литър; атм - атмосфера.
4. При съкращаване съществителните собствени имена се пишат с главна буква. Те се съкращават само на една буква (съгласна или гласна) или на две или три букви (до съгласна включително).
Х. Ботев и Хр. Ботев; Л. Каравелов И. Вазов и Ив. Вазов; Ал. Константинов и Ал. Константинов; П. К. Яворов.
ПРАВИЛА ЗА ПИСАНЕ НА ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ
1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.
2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.
3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч
4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни (съставни( думи (например физико-математически( и при степенуване (например: по-голям, най-голям).
5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.
ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗАНЦИ
1. Точка (.)
1.1. Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : Кажи си името. Не бързай толкова.
1.2.След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.
1.3. За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.
1.4. Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.
2. Въпросителна (?)
2.1. Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?
2.2. След подчинено въпросително изречение (косвен въпрос) не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.
2.3. В заглавия обикновено не се пише въпросителна (”За какво се борим”). Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише (”За какво се борим?”).
3. Удивителна (!)
3.1. Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!
3.2. Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:
Браво! – Братя мили!
4. Запетая (,)
4.1. В рамките на простото изречение запетая се употребява:
4.1.1. За отделяне на еднородни части помежду им.
4.1.1.1. При изреждане.
Забележка: Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.
4.1.1.2. При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.
4.1.1.3. При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз (но не и в самото начало), например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.
4.1.1.4. При еднородни части, свързани със съюзи както - така и колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре.
4.1.1.5. За отделяне на повтарящи се думи помежду им.
4.1.2. За отделяне на вметнати (в най-общ смисъл) думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.
4.1.2.1. Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили.
4.1.2.2. Вметнати изрази (предимно глаголни) като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.
Забележка: Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.
4.1.3. За отделяне на особените части на изречението.
4.1.3.1. Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.
4.1.3.2. Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни (с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението), се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.
4.1.3.3.Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.
Забележка: Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.
4.1.4. За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.
4.2. В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.
4.2.1. Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.
4.2.2. Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че (ли), сякаш и др.
Забележка: В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.
4.2.3. Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.
Забележки:
1) При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.
2) Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.
3) Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.
4.2.4. Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.
Забележка: Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.
4.2.5. Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.
4.2.6. Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:
4.2.6.1. Пред съюза и, употребен еднократно.
Забележки:
1) Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.
2) Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.
3) Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.
4.2.6.2. Пред съюза да, употребен еднократно, например: Вън се зачу да свири хармоника.
Забележки:
1) Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.
2) При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: Исках да го помоля да ми услужи.
3) Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.
4) При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо.
5) Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.
4.2.6.3. Пред непреки (косвени) въпроси (подчинени въпросителни изречения), например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.
Забележки:
1) Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.
2) Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.
4.2.6.4. Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато (не: ...вкъщи, а, когато) беше там, поръчваше да казват, че го няма.
Забележка: Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.
4.2.6.5. Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.
4.2.6.6. Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.
5. Точка и запетая (
Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:
5.1. За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.
5.2. За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.
6. Тире (-)
Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:
6.1. На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.
6.2. Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
6.3. След пряка реч (независимо дали в началото й има тире или кавички), когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!
6.4. За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.
7. Двоеточие (
7.1. Двоеточие се пише когато пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.
Забележка: Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав (не Реките: Вит,Искър ...).
7.2. Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:
Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:
- Колко цветя! Колко цветя!
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”
8. Кавички ("")
Кавички се използват в следните случаи:
8.1. За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.
Забележки:
1) Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” (но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?)
2) Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:
“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” (не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”)
“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”
“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”
“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”
8.2. Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.
Забележка: При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.
9. Скоби (())
9.1. Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
9.2. Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.
10. Многоточие (...)
Многоточие (обикновено 3 точки) се пише в следните случаи:
10.1. В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ...
10.2. При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже и пр.
ПРАВИЛА ЗА ПИСАНЕ НА ЧИСЛА И НОМЕРА
1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.
2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата (фразата) те не представляват точно число.
3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.
4. В парични документи (разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер), договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.
5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.
6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.
7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” (без да се оставя интервал).
8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.
9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.
ДРУГИ ОСНОВНИ ПРАВИЛА
-Н- ИЛИ -НН-
Двойно "н" ("нн") се появява само в случаите, когато прилагателното в мъжки род завършва на "нен". Тогава е-то изчезва и двете "н" се сливат в "нн".
м.р. ж.р. ср.р. мн.ч.
есеНЕН есеННа есеННо есеННи
цеНЕН цеННА цеННо цеННи
времеНЕН времеННо времеННо времеННи
В останалите случаи - когато липсва окончание "нен" в мъжки род се пише едно "н".
бедствЕН бедствеНа бедствеНо бедствеНи
писмЕН писмеНа писмеНо писмеНи
особЕН особеНа особеНо особеНи
обикновЕН обикновеНа обикновеНо обикновеНи
Изключение: несъмнен -> несъмнено.
-Т- ИЛИ -ТТ-
Двойно "т" ("тт") се появява в случаите, когато се членува съществително от женски род, единствено число, което завършва на "т".
нечленувана форма членувана форма
пролеТ пролеТТа
възрасТ възрасТТа
външносТ външносТТа
действителносТ действителносТТа
Когато съществително от женски род завършва на "Щ", то се членува като се добави "ТА".
моЩ моЩТа
ноЩ ноЩТа
пеЩ пеЩТа
С ИЛИ СЪС, В ИЛИ ВЪВ
1. Когато следващата дума започва със съгласните С или З, предлогът „С” се удвоява, например: СЪС захар, СЪС сол, СЪС самолет.
Обичате ли кафето СЪС захар?
2. Когато следващата дума започва със съгласните В или Ф, предлогът „В” също се удвоява, например: ВЪВ водата, ВЪВ вторник, ВЪВ фабриката.
ВЪВ Вашия компютър има мишка.
А ИЛИ Ъ?
Как да напишем глаголната форма в м.р. ед.ч. – с А или Ъ? Правилото е: ако в ж.р., ср.р. и мн.число гласната изпада, то във формата за м.р. ед.ч. трябва да пишем Ъ. Ако гласната се запазва, то в м.р. ед.ч. трябва да пишем А.
м.р. ж.р. ср.р. мн.ч.
написАл написАла написАло написАли
казАл казАла казАло казАли
Но:
рекЪл рекла рекло рекли
пресякЪл пресякла пресякло пресекли
ПЪЛЕН ЧЛЕН
Подлогът в едно изречение трябва да се членува с пълен член. Подлог се нарича извършителят на действието от граматична гледна точка.
Клиентът плати цялата поръчка авансово.
В повечето случаи е доста лесно да се определи подлогът, но понякога това може да бъде доста трудно. В изречения със страдателен залог лесно може да се обърка извършителят на действието:
Обектът се охранява.
Магазинът е затворен.
Грешна употреба:
Обекта се охранява.
Магазина е затворен.
Подлог в този случай е не логическият извършител на действието, а граматичният.
Съществително и прилагателно, пред които има предлог НИКОГА не се членуват !
Й ИЛИ И
„Й” в единствено число преминава в “И” в множествено число в следните случаи:
1. Съществителни имена от мъжки род с повече от една сричка.
единствено число множествено число
славеЙ славеИ
пороЙ пороИ
героЙ героИ
2. Притежателни и възвратнопритежателни местоимения.
единствено число множествено число
моЙ моИ
твоЙ твоИ
своЙ своИ
3. Въпросителни и относителни местоимения.
единствено число множествено число
коЙ коИ
коЙто коИто
чиЙ чиИ
чиЙто чиИто
4. Неопределителни и отрицателни местоимения.
единствено число множествено число
някоЙ някоИ
нечиЙ нечиИ
никоЙ никоИ
5. Обобщителни местоимения.
единствено число множествено число
всякоЙ всякоИ
6. Формите за множествено число НИКОГА не завършват на –Й:
идея идеИ
организация организациИ"
Това са някои основни правила.Източник:slackpack.net
. По мое скромно мнение, можеше поне да се обяви кой инициал за какво е, какъв е реда за ползването му и т.н. Само че нещата в бфра продължават да си вървят постарому ... за най-голямо съжаление.
