LZ9W - в.СТАНДАРТ

[LZ2DB]

Преди час по обед LZ2PS ме изненада приятно - донесе ми един брой на вестник СТАНДАРТ от неделя 20 юни 2010 = на 11 страница - една статия за LZ9W . Най-после нещо, макар и скромно и семпличко за многото успехи,все пак нещо. Дано за напред БГ журналисти се сещат по често за LZ HAMs. 73!

[LZ4ZD]

http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=329310

Японски журналист идва за часове, остава два дни, възхитен от пернишките радиолюбители
Бием американците с евтини антени

Наши радиолюбители разбиха конкуренцията в Европа в последното международно първенство. Клубът от Брезник е на върха в класацията с 8300 връзки на къси вълни с чужди станции, направени само за 48 часа. Най-далечните дестинации, които БГ спецовете са осъществили в началото на май, са Нова Зеландия, Австралия и Чили. 10 хиляди души от цял свят са участвали в надпреварата.

Анна ГЕОРГИЕВА

Ние сме първи в Европа и втори в света според предварителните резултати. Окончателното класиране ще излезе след около три месеца, но вече най-силните отбори са отчели своите постижения. Пред българите е само клуб от Бразилия. Дори германците, които се смятат за фаворити на континента, ни дишат праха, похвали се перничанинът Красимир Павлов. Той е част от 15-членния екип, който се е състезавал от станцията на Бърдото в Брезник.
В клуба, който е с повиквателен знак LZ9W, членуват радиоспецове от цялата страна. Има инженери, зъболекари, дори адвокати. Групата води Йордан Янков, който направи преди години радиостанцията на полярниците ни в Антарктида. Клубът вече е бил три пъти първенец на Европа и почти винаги е в челната тройка на света. Всяка година участва в четири от петте големи световни първенства по радиолюбителски спорт.
Група ентусиасти започва строежа на станцията в Бърдото през 2000 г., защото нямало откъде да играят на световните първенства. Започнахме с малки антени и предаватели. Местността край Брезник е избрана, защото ефирът е чист и няма смущения. Базата е изградена с помощта на врачанеца Александър Аврамов. Специалистът по паранормални явления сега работи в НАСА. В момента в станцията вече има 9 мачти, а най-високите антени върху тях са 32 метра. За поставянето им обаче, ентусиастите ударили на камък. В целия пернишки регион няма кран, който да може да работи на такава височина. Всичко е осигурено с лични средства на радиолюбителите и с пари от дарители. Частите са втора употреба. Не можем да се мерим с възможностите, които немците имат. За тяхната станция са похарчени над един милион евро, а антените им са по 50 метра. В САЩ и Русия са вдигнали антени над 120 метра. Белгийците пък направили супербаза в бивша казарма на Наполеон, обяснява Красимир. И въпреки че не можем да си осигурим такъв лукс, пак ги бием подред, хвали се той. Рецептата на успеха е в операторското майсторство и в ентусиазма. Това е като краста, започнеш ли веднъж, няма спиране. Когато сложиш слушалките, забравяш за всичко около теб, пали се перничанинът. В скромната база на Бърдото са се изредили десетки световни светила в радиолюбителския спорт. Мексиканецът Рамон Сантойо, който е представител на американската регионална организация, дошъл уж за 4 часа в България през 2008 г., а останал два дни у нас. Път от далечна Япония бил журналист само за да разкаже в пресата за успехите на българите. Беше се уплашил от условията у нас и дори ни попита дали да си носи спален чувал, разказва Красимир.
Цивилизованите нации си измерват интелигентността по броя радиолюбители на глава от населението. У нас този спорт е на изчезване, защото държавата не се грижи за него, категоричен е перничанинът. Навсякъде той се спонсорира, само в България оцелява на мускули. Дори в Хърватия се плащало на специалисти за всяко обучено дете, а ние закрихме детските радиоклубове. Министерството на младежта и спорта дава общо 5000 лева на всички 12 легални клуба, ядосва се Красимир. Над два милиона радиолюбители има в света. В Германия този спорт е национален приоритет. Ние сме на светлинни години назад, споделя с горчивина шампионът. Той не крие и огорчението си, че държавата не използва капацитета на специалистите си. В Турция например преди години при големите земетресения българи от Стара Загора са им оправяли съобщенията. Напоследък си правим тренировки за радиовръзка. Всеки ден сме поне по 50 души на една честота, но от Гражданска защита не са ни търсили за нищо, разказва Красимир.